НРЛ Особено опасни бактериални инфекции
Завеждащ НРЛ Особено опасни бактериални инфекции
Гл. ас. д-р Румяна Ненова
тел. / факс: 02 831 91 25
електронна поща:
Състав на лабораторията:
Гл. асистент д-р Искра Ангелова Томова д.м
експерт Легионели и Легионерска болест
електронна поща:
Лилия Горянова
биолог, микробиолог
Гатанка Ризова
лаборант
Антоанета Радева
мед. лаборант
Емилия Панчева
лаб. работник
История на лабораторията
Основана е през 1958 г. като една от лабораториите към тогавашната Републиканска противоепидемична станция (РПС), по-късно Републиканска противоепидемична инспекция, на пряко подчинение на МЗ. През 1982 г. лабораторията преминава към микробиологичния отдел на НЦЗПБ. Дълги години ръководител на лабораторията е д-р Т. Динев, след това до 1994 г. проф. д-р Т. Кантарджиев дмн., а от 1995 г. до настоящия момент д-р Румяна Ненова.
НРЛ ООБИ е единствената в страната гражданска лаборатория, осъществяваща потвърдителна диагностика и референтни изслеoвания на материали от хора и външна среда за холера и легионела, бруцелоза, антракс, чума, както и на материали, съмнителни за биологично оръжие. Качеството на изследванията се контролира в схемата „Диагностика на високо патогенни бактерии” от Робърт Кох Институт, Берлин. НРЛ ООБИ организира и провежда Национална лабораторна оценка на качеството на тема “Имунофлуоресцентна диагностика на зоонози” - предназначен за лабораториите към РЗИ (бивши РИОКОЗ) в страната.
От 2002 г. България е приета в Европейската Работна Група по Легионелни Инфекции. През 2003 г. към НРЛ ООБИ е обособен сектор „Легионели и Легионерска болест”, който ежегодно се контролира от две европейски схеми за контрол на качеството на диагностика на Легионерската болест (ЛБ) и доказване на легионели във води към 
Стокхолм.
През 2003 г. лабораторията е основно ремонтирана и снабдена с модерно оборудване в съответствие с изискванията за работа с особено опасни бактериални инфекции в ниво 3 на биологична защита.
Лабораторията участва в международни проекти финансирани от Европейски структури като: Executive Agency for Health and Consumers (EAHC), и др.
НРЛ ООБИ разполага с експерти, специализирали в референтни центрове в Германия, Великобритания, Испания и Франция.
НРЛ по ООБИ е акредитирана съгласно БДС EN ISO/IEC 17025:2005.
НРЛ ООБИ организира и провежда профилирани курсове по СДО за лекари и биолози, както следва:
- Микробиологична диагностика на особено опасни бактериални инфекции
- Легионели, Легионерска болест и други легионелози - съвременно състояние на проблема
Специалистите от НРЛ по ООБИ оказват методична помощ при възникнали в страната диагностични проблеми, дешифриране и овладяване на епидемични ситуации, както и активно сътрудничестват с нозологично насочени международни мрежи за ранна идентификация и надзор на инфекциозни заболявания със значение за общественото здравеопазване.
План за дейността на Националната Референтна Лаборатория по “Особено опасни бактериални инфекции”
Сектор МИКРОБИОМ ⇋
По инициатива на проф. дн Стефан Панайотов през 2017 г. към НРЛ по „Особено опасни бактериални инфекции” на НЦЗПБ се разкрива сектор „Микробиом”. Секторът е разкрит с цел развитие на микробиомния анализ в областта на медицинските изследвания на хроничните и латентни инфекции, като фундаментално и перспективно направление за НЦЗПБ и за издигане на научния престиж на страната.
През 2019 г. проф. Панайотов печели пет годишно финансиране по Национална научна програма „ВИХРЕН” за проекта „Advances in the unknown aetiology of sarcoidosis”. ННП „ВИХРЕН” е еквивалента на Европейската програма ERC – European Research Council. Саркоидозата е мултисистемно грануломатозно заболяване с неизвестна етиология. Клиничните изяви са неспецифични и разнообразни. Липсват категорични критерии за прогнозиране на заболяването и преценка на необходимостта от лечение, което прави проследяването на пациентите изключително трудно. Няма данни за комплексна оценка на микробиома на кръвта и засегнати белодробна тъкан и лимфни възли при лица със саркоидоза.
Проектът има за цел да изследва биологичното разнообразие от бактериални, архейни и гъбични латентни микрорганизми при пациенти със саркоидоза в култивирана кръв, биопсия от белодробна тъкан и лимфен възел. За целта ще бъде използвана периферна кръв, материал от белодробна тъкан и лимфен възел, които ще се изследват чрез таргетно и пълно геномно ДНК-секвениране от следващо поколение, микроскопия и култивиране. Чрез подходящ биоинформатичен сравнителен анализ ще бъдат изведени статистически значими изводи за ролята на кръвния, белодробен и лимфен микробиом в етиологията на саркоидозата, като се проследи микробното биоразнообразие в пробите на пациенти, взети през определени периоди от време и се сравнят с проби от контролни пациенти без саркоидоза. Към класическите методи като култивиране, микроскопия и други ще бъдат въведени оригинални, съвременни, иновативни комплексни подходи на изследване.
С настоящия проект се очаква да се развият и натрупат нови съвременни знания и информация за неразгаданата етиология на саркоидозата. Проектът дава нова визия за развитие на научно-иновативна система за диагностициране, лечение и ограничаване на саркоидозата в България и в световен мащаб.
Участници в проекта от СБАЛББ „Св. София”, Медицински университет, София:
- Проф. д-р Ваня Юрукова, СБАЛББ „Св. София” – Медицински университет, София
- Проф. д-р Димитър Костадинов, СБАЛББ „Св. София” – Медицински университет, София
- Гл. ас. д-р Николай Янев, СБАЛББ „Св. София” – Медицински университет, София
- Д-р Силвия Иванова, СБАЛББ „Св. София” – Медицински университет, София
Участници в проекта от НЦЗПБ:
- Ръководител на проекта: проф. дн Стефан Панайотов.
Проф. Панайотов учи в СУ „Св. Кл. Охридски”, Биологически факултет, специалност „Биотехнология” и през 1989 г. завършва магистратура по „Клетъчна биология” в университета в гр. Пиза, Италия. През 1990 г. специализира в катедрата по „Биохимия” на СУ „Св. Кл. Охридски”, Биологически факултет, след което работи в продължение на две години до 1993 г., като гостуващ сътрудник в университета „Сапиенца” в гр. Рим. От 1993 до 1998 г. работи в микробиологичната лаборатория на болница по белодробни болести „Цар Фердинанд I” в с. Искрец, обл. София, където въвежда рутинната молекулярна диагностика на туберкулозата в България. През 2000 г. започва работа в отдела по „Микробиология” на Националния център по заразни и паразитни болести в гр. София. През 2001 г. получава степен „доктор”, а през 2011 г. придобива диплома за специалност по „Микробиология”. През 2016 г. защитава научна степен „доктор на науките”. През годините кариерно израства като научен сътрудник (2001), доцент (2012) и професор (2017). Специализирал е в няколко европейски лаборатории в Рим (1991-1993), Лондон (1995), Флоренция (1996), Лозана (2004), Марсилия (2008), Париж (2015-2017). От 2012 до 2014 г. е постоянен съветник (Resident Twinning Advisor) в гр. Анкара, Турция по проект между ЕК, България, Италия и Турция. През 2015 г. печели престижната стипендия на ЕК „Мария Кюри” и в продължение на две години до 2017 г. работи по проблемите на молекулярната епидемиология на туберкулозата в България в Парижкия университет „Пари Сюд”.
Най-значимото научно постижение на сектор „Микробиом” е доказването на бактериален и гъбичен микробиом в кръвта. Докато бактериалният микробиом в кръвта е добре описан, то гъбичният микробиом бе за първи път доказан и описан от проф. Панайотов. (Panaiotov S, Filevski G, Equestre M, Nikolova M, Kalfin R. 2018. Cultural Isolation and Characteristics of the Blood Microbiome of Healthy Individuals. Advances in Microbiology, 8, 406-421. doi: 10.4236/aim.2018.85027). Изследването на микробиома при пациенти с латентни инфекции е неразработено поле. В момента множество водещи научни групи в света активно работят в тази посока.
Друго значимо постижение през 2020 г. на проф. Панайотов и ръководената от него научна група между НЦЗПБ и Бул Био бе пълното геномно секвениране и сглобяване на генома на българския ваксинален BCG щам. Постижението е от национална и стратегическа важност и повишава престижа на българската научна общност в чужбина. Съобщения за секвенирането на BCG генома бяха публикувани през 2021 г. в сп. Microbiology Resource Announcements и сп. Vaccines.
- Panaiotov S, Hodzhev Y, Tolchkov V, Mihailov A, Kofinov R, Kantardjiev T, Stefanova T. 2021. Complete genome sequence of Mycobacterium bovis BCG SL222 Sofia, the first WHO reference reagent for the M. bovis BCG Vaccine of the Russian BCG-I substrain https://doi.org/10.1128/MRA.01318-20
- Panaiotov, S.; Hodzhev, Y.; Tolchkov, V.; Tsafarova, B.; Mihailov, A.; Stefanova, T. Complete Genome Sequence, Genome Stability and Phylogeny of the Vaccine Strain Mycobacterium bovis BCG SL222 Sofia. Vaccines 2021, 9, 237. https://doi.org/10.3390/vaccines9030237
Проф. Стефан Панайотов е бил участник или ръководител на повече от 15 национални и международни научни проекти. Автор е на 100 научни статии с общ импакт фактор >120, с > 1000 цитирания и индекс на Хирш 14 (Scopus), 15 (Google Scholar).
- Гл. ас. д-р Владимир Евгениев Толчков завършва молекулярна биология със специалност генетика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2001 година. През 2012 година придобива научната и образователна степен доктор в НЦЗПБ, а през 2015 г. предобива специалност „Микробиология”. През периодът на работа в центъра участва в проекти, свързани с молекулярни методи на диагностика на зъбни патогени. Понастоящем работи по проект свързан с етиологията на саркоидозата, както и с анализ на данни от целогеномно секвенирани щамове на Mycobacterium tuberculosis.
- Борислава Илиева Цафарова завършва Молекулярна биология в Софийски Университет "Св. Климент Охридски" през 2009 г. В същия университет придобива и двете си магистърски степени по специалности: “Клетъчна биология и патология” и „Физиология на животните и човека”, съответно през 2013 г. и 2015г.
В момента Борислава е докторант по Микробиология в сектор „Микробиом” към НЦЗПБ. Участник е по проект „Саркоидоза”, финансиран от Национална научна програма „ВИХРЕН”. Докторската ú дисертация е насочена към изследване на непознатата етиология на саркоидозата, чрез прилагане на микробиологични, молекулярно-биологични и електронно-микроскопски и методи.
- Йордан Ходжев е докторант в Националния център по заразни и паразитни болести, сектор „Микробиом”. Притежава бакалавърска степен по молекулярна биология и магистърска степен по биофизика, получени от СУ “Св. Климент Охридски”. Има опит като биостатистик и анализатор на данни при клинични изпитвания. Сътрудничи в редица водещи фармакологични изследвания върху клетъчни култури, модели на плъх и при хора. Като докторант има за задача да усвои съвременни биоинформатични подходи за анализ на големи по обем метагеномни данни от комплексни проби (клинични материали и околна среда). Той успешно завърши анализът, сглобяването и анотирането на пълния геном на българския ваксинален щам на BCG Sofia-222 и неговото филогенетично съпоставяне с известните секвенирани BCG геноми. Първоначалните резултати от тези изследвания са представени в няколко международни публикации, както и на редица национални и международни форуми.
Публикации на сектор „Микробиом” за последните 5 години (2016 - 2021 г.)
- Panaiotov, S.; Hodzhev, Y.; Tolchkov, V.; Tsafarova, B.; Mihailov, A.; Stefanova, T. Complete Genome Sequence, Genome Stability and Phylogeny of the Vaccine Strain Mycobacterium bovis BCG SL222 Sofia. Vaccines 2021, 9, 237. https://doi.org/10.3390/vaccines9030237
ИФ 4.086 - Stefan Panaiotov, Yordan Hodzhev, Vladimir Tolchkov, Alexander Mihailov, Roumen Kofinov, Todor Kantardjiev, Tzvetelina Stefanova. 2021. Complete Genome Sequence of Mycobacterium bovis BCG SL222 Sofia, the First WHO Reference Reagent for the M. bovis BCG Vaccine of the Russian BCG-I Substrain. Microbiology Resource Announcements, 10 (3) e01318-20; DOI: 10.1128/MRA.01318-20
ИФ 0.785 - Panaiotov S, Hodzhev Y, Tolchkov V, Tsafarova B, Mihailov A, Stefanova T. 2021. Complete Genome Sequence, Genome Stability and Phylogeny of the Vaccine Strain Mycobacterium bovis BCG SL222 Sofia. Vaccines. 9(3):237. https://doi.org/10.3390/vaccines9030237
ИФ 4.086 - Цафарова, Б. 2021. Етиология на саркоидозата: Възможно участие на Cutibacterium acnes и Mycobacterium spp. в патогенезата на заболяването. Мед. преглед.
- Tsafarova, B. 2021. Sarcoidosis. Problems of Infectious and Parasitic Diseases. 46(2) 40-42
- Панайотов С, Николова Е, Калфин Р. 2020. Микробиомен профил на кръвта при някои хронични състояния. Медицински преглед 56(6):34-39
- Панайотов С, Калфин Р. 2020. Дилемата за кръвния микробиом. Медицински преглед 56(6):13-20
- Hinkov A., Angelova, P., Marchev, A., Hodzhev, Y., Shishkov, S., Georgiev, M. Nepeta nuda ssp. nuda L. water extract: Inhibition of replication of some strains of human alpha herpes virus (genus simplex virus) in vitro, mode of action and NMR-based metabolomics. Journal of Herbal Medicine, 2020, 21, 100334
ИФ 2.221 - Encheva-Stoykova, E.N., Tsekova, D.S., Hodzhev, Y.K., Nocheva, H.H., Tancheva, L.P. L-valine peptidomimetic effect on neural functions. Journal of Chemical Technology and Metallurgy, 2020, 55(5), pp. 939-947
ИФ 0.55 - Tancheva, L.P., Lazarova, M.I., Alexandrova, A.V., Hodzhev, Y.K., Tzvetkov, N.T., Atanasov, A.G. Neuroprotective mechanisms of three natural antioxidants on a rat model of Parkinson’s disease: A comparative study. Antioxidants, 2020, 9(1), 49
ИФ 5.014 - Klotoe, B., Kacimi, S., Costa-Conceicão, E., Gomes, H. M., Barcellos, R. B., Panaiotov, S., Haj Slimene, D., Sikhayeva, N., Sengstake, S., Schuitema, A. R., Akhalaia, M., Alenova, A., Zholdybayeva, E., Tarlykov, P., Anthony, R., Refrégier, G. and Sola, C. 2019. Genomic characterization of MDR/XDR-TBin Kazakhstan by a combination of high-throughput methods predominantly showsthe ongoing transmission of L2/Beijing94–32 central Asian/Russian clusters. BMC Infect. Dis.19:553 https://doi.org/10.1186/s12879-019-4201-2
ИФ 2.56 - Panaiotov, S., Filevski, G., Equestre, M., Nikolova, E. and Kalfin, R. (2018) Cultural Isolation and Characteristics of the Blood Microbiome of Healthy Individuals. Advances in Microbiology, 8, 406-421. https://doi.org/10.4236/aim.2018.85027
GJIF 1.22 (2018) - Coll, F., Phelan, J.,Hill-Cawthorne, A., Nair,B., Mallard, K., Ali, S. …. Panaiotov S., Clark, T….2018. Genome-wide analysis of multi- and extensively drug-resistant Mycobacterium tuberculosis. Nature Genetics. 50:307–316 https://doi.org/10.1038/s41588-017-0029-0
ИФ: 27.125 (2018) - Н. Бранкова, В. Левтерова, И. Симеоновски, С. Панайотов, А. Курчатова, Т. Кантарджиев, Л. Николов, В. Недкова, Ц. Дойчинова, В. Исаев, П. Переновска, И. Иванов, А. Мангъров, Р. Петров. Молекулярно-генетично потвърждение на диагнозата коклюш при хоспитализирани бебета и малки деца до 4-годишна възраст (насочено проучване). 2017. Педиатрия, бр.1, стр. 25-30.
- Phelan J, Coll F, Bergval I, Anthony R, Warren R, Sampson S, van Pittius N, Glynn J, Crampin A, Alves A, Bessa T, Campino S, Dheda K, Grandjean L, Hasan R, Hasan Z, Miranda A, Moore D, Panaiotov S, Perdigao J, Portugal I, Sheen P, Sousa E, Streicher E, Helden P, Viveiros M, Hibberd M, Pain A, McNerney R, and Clark T. 2016. Recombination in pe/ppe genes contributes to genetic variation in Mycobacterium tuberculosis lineages. BMC Genomics, 17:151, DOI: 10.1186/s12864-016-2467-y
ИФ: 3.730 - Greer B., McNamee S., Boots B., Cimarelli L., Guillebault, D., Helmi, K., Marcheggiani, S., Panaiotov S., Breitenbach U., Akcaalan R., Medlin L., Kittler K., Elliott C., Campbell K. 2016. A validated UPLC-MS/MS method for the surveillance of ten aquatic biotoxins in European brackish and freshwater systems. Harmful Algae, 55:31-40, DOI: 10.1016/j.hal.2016.01.006
ИФ: 2.664(2016) - Guislaine Refrégier, Edgar Abadia, Tomoshige Matsumoto, Hiromi Ano, Tetsuya Takashima, Aktas E, Cömert F, Gomgnimbou MK, Panaiotov S, Phelan J, Coll F, McNerney R, Pain A, Clark TG, Sola C. 2016. Turkish and Japanese Mycobacterium tuberculosis sublineages share a remote common ancestor. Infection, Genetics and Evolution, 45, pp.461-473. ⟨10.1016/j.meegid.2016.10.009
ИФ:2.773 - С. Панайотов, Е. Бачийска, С. Йорданова, Ю. Атанасова, Я. Тодорова, В. Левтерова, Н. Бранкова, И. Симеоновски, К. Танкова, Ц. Стефанова, А. Кърчева, Т. Кантарджиев. 2016. Генетично биоразнообразие на чувствителни и мултирезистентни щамове на Mycobacterium tuberculosis в България. Медицински преглед. 52, 3:47-54.
- V. Levterova, I. Simeonovski, A. Kurchatova, S. Panaiotov, I. Philipova, T. Kantardjiev. 2016. Etiological diagnosis of meningococcal meningitis and serogroup typing of neisseria meningitidis by real-time PCR in Bulgaria. Problems of Infectious and Parasitic Diseases, vol. 44 number 2, pp. 5-11.
- Болярова – Конова Т., Л. Стефанов, З. Коларов, Р. Емилова, В. Толчков, Д. Танев, М. Николова, Г. Христова. 2018 Клинични данни за връзка между пародонтит и ревматоиден артрит. (предварителни резултати). Ревматология 26(4), стр. 9–17
- V. Tolchkov, L. Stefanov, G. Hristova, T. Bolyarova. 2018 Detection of microbial flora using polymerase chain reaction. Problems of Infectious and Parasitic Diseases. 46(2) 40-42
Завеждащ сектор
Проф. Стефан Панайотов, дн
електронна поща:
гл. ас. Владимир Толчков
електронна поща:
Йордан Ходжев
докторант
електронна поща:
Борислава Цафарова
докторант
електронна поща:
Татяна Стойчева
лаб. работник
Изследвания провеждани в лабораторията
І. ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХОЛЕРА
- Първична и потвърдителна диагностика за холера – идентифициране и характеризиране на щамовете до вид, био- и серотип.
- Контрол на външна среда за холерни и не-О1 вибриони
- Диагностика на други видове в р. Vibrio и р. Aeromonas в клинични материали и околна среда.
ІІ. ЗООНОЗИ
- Антракс – първична и потвърдителна диагностика до вид
- Род Yersinia
- Микробиологична и серологична диагностика на чума
- Серологична диагностика на Y. enterocolitica .
- Микробиологична и серологична диагностика на бруцелоза. Попълва се Въпросник за изпращане на материали от хора, съмнителни за бруцелоза!
- Микробиологична и серологична диагностика на туларемия.
- Генетично изследване (PCR) на туларемия, антракс, бруцелоза, холера и ботулизъм
ІІІ. ИЗСЛЕДВАНЕ НА МАТЕРИАЛИ СЪМНИТЕЛНИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОТЕНЦИАЛНИ БИОТЕРОРИСТИЧНИ АГЕНТИ– B anthracis, B melitensis, F tularensis
ІV. ЛЕГИОНЕЛИ И ЛЕГИОНЕРСКА БОЛЕСТ
- Водни проби за наличие на легионели (ISO 11731:1998, ISO 11731-2:2004)
- Пробите се вземат само от специално обучен за целта персонал.
- Репрезентативността на пробите е отговорност на екипа, който извършва и участва в пробонабирането.
- Изисква се предварително (най-малко два работни дни) уведомяване на лабораторията за планиране и подготовка на изследването.
- Пробите се изпращат с попълнено “ИСКАНЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВОДНИ ПРОБИ ЗА НАЛИЧИЕ НА ЛЕГИОНЕЛНИ БАКТЕРИИ”.
- Диагностика на Легионерска болест (материалите са подредени по тяхната пригодност):
- 1. Урина – от 3 ден от началото на симптомите
- 2. Материал от дихателна система
- 2.1. Храчка – неиндуцирана!
- 2.2. Трахеален аспират
- 2.3. Бронхоалвеоларен лаваж – с дестилирана вода!
- 2.4. Биопсия от бял дроб
- 2.5. Плеврален пунктат
- 3. Серумна проба – За да има сигурна диагностична стойност трябва да бъде двойна. Не се препоръчва изследване на единична серумна проба.
- 4. Кръв за хемокултура – обикновено хемокултурата се позитивира в терминален стадий на заболяването.
- 5. Аутопсионен материал – от патологично променени участъци в белия дроб, материал от плеврален излив. При фатален изход се изпращат и всички запазени материали, взети приживе от пациента, независимо от времето, което е изминало и условията на съхранение.
Материалите за изследване се изпращат с попълнен “ДОКЛАД ЗА ВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ НА ЛЕГИОНЕЛОЗА И ИЗПРАЩАНЕ НА МАТЕРИАЛ ЗА МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ”.
- Идентификация или потвърждаване на съмнителни за Legionella sp. щамове
- Епидемиологично типиране на L. pneumophila Sg1 Експертни консултации при:
- Разшифроване източника на инфекция;
- Мониторингово планиране в болници, хотели, офис сгради, заводи и други;
- Оценка ефективността на дезинфекционни и други профилактични мероприятия.
Изпращане на материали за ООБИ
Видове материали за холера
От хора
От болни
- изпражнения –5-10мл
- повърнати материи – 5-10 мл алкализирани с 10% NaHCO3
За вибрионосителство
- изпражнения - трикратно след очистително
- жлъчка след преболедуване
Материали от външна среда - вода, храни, смивове от повърхности (в 1% пептонна вода), почва, тиня, хидробионти, мухи.
Видове материали за изследване за Антракс, Туларемия, Бруцелоза, Чума, Сап и Псевдосап (Мелиоидоза)
От хора
- Кръв за хемокултура – трикратно за 24 часа, по възможност в началото на температурния пристъп.
- Кръв за серологично изследване – двойни серумни проби, взети в разстояние на 14-21 дни. Количество на серума – 0,5 до 1 мл
- Други клинични материали
- - пунктати от карбункули, л. възли, секрет от язви
- - храчки, гърлен секрет
- - урина
- - ликвор, костен мозък
- - от трупове – парченца от ч. дроб, слезка, увеличени л. възли, костен мозък
Материали от външна среда
Съхранение и транспорт на проби за ООИ
- Кръв за хемокултура – посява са до леглото на пациента и се транспортира като се избягва охлаждането (на 37°)
- Кръвен серум – транспортира се охладен (2 – 4°) или замразен
- Други материали - при доставка за изследване до 3 час се транспортират на стайна температура. При повече от 3 часа - на 2 – 4°.
Транспортирането се осъществява по начин осигуряващ пристигането на материала в добро състояние (липса на видими белези на изтичане на материал, смачкана или разкъсана опаковка). Пратката по време на транспорта не трябва да представлява опасност за хора, животни и околна среда. Тя се състои от нечупливи, (пластмасови) първичен и вторичен контейнери, между които се поставят адсорбиращи материали (памук, лигнин) и външна картонена опаковка, която задължително се обозначава със знак „Биологична опасност“ (за повече подробности виж Инструкциите).
При изпращане на материал, съмнителен за биотероризъм, последният трябва да е проверен за отсъствие на взривни, вредни химични и радиоактивни вещества.
- паспортни данни на пациента;
- данни от клиничната картина;
- епидемиологична информация;
- проведено антибиотично лечение;
- вид на материала (при материал от външна среда се описва произхода и мястото на вземане);
- дата и час на вземане;
- здравно заведение, изпращащо материала;
- адрес и телефон за връзка (24/7);
- четливо име и подпис на лекаря, назначил изследването;
- име на лицата взели и доставили пробата в НРЛ ООБИ.
Цени на изследванията
ЦЕНОРАЗПИС
на платените услуги, извършвани от НРЛ "Особено опасни бактериални инфекции" при НЦЗПБ, на основание постановление на МС № 255/17.10.2012 г, обнародвано в Държавен вестник бр. 81/ 23.10.2012 г. и постановление на МС №241 / 22.07.2021 г.
| Код | Лабораторни изследвания | Цена /в лв./ |
|---|---|---|
| 206 | Серотипизиране чрез моно- и поливалентни серуми, на щам | 26,00 |
| 213 | Изследване ин виво с последващи култури | 38,00 |
| 214 | Сложно бактериологично изследване ин виво за туларемия или бруцелоза, включително последващи култури | 50,00 |
| 215 | Сложно бактериологично изследване ин виво за антракс или чума, включително последващи култури | 50,00 |
| 216 | Външна оценка на качеството на имунофлуоресцентната диагностика на високопатогенни бактерии, на препарат | 34,00 |
| 217 | Хемокултура за бруцели и други взискателни микроорганизми | 34,00 |
| 218 | Доказване на общи антибруцелни антитела | 23,00 |
| 219 | Количествено определяне на антитела (реакция на Видал) | 23,00 |
| 232 | Количествено определяне на специфични антитела с имунологичен метод (напр. РПХА) | 32,00 |
| 233 | Директен имунофлуоресцентен метод за доказване на причинители на особено опасни бактериални инфекции, за един причинител | 32,00 |
| 237 | Доказване ДНК на микроорганизми с полимеразна верижна реакция | 41,00 |
| 249 | Култивиране на клиничен материал за легионели | 30,00 |
| 250 | Изследване на урина за Легионерска болест (L. pneumophila Sg1) – експресен тест | 30,00 |
| 251 | Изследване на урина за Легионерска болест (L. pneumophila Sg1) – ELISA | 25,00 |
| 252 | Изследване на серум за легионелоза с ELISA | 30,00 |
| 254 | Доказване на легионели по имунофлуоресцентен метод с моноклонално антитяло | 51,00 |
| 255 | Профилактично пробонабиране и изследване на една водна проба за легионели | 70,00 |
| 256 | Пробонабиране и изследване на една водна проба за легионели по противоепидемични показания | 80,00 |
| 257 | Пробонабиране и изследване на една водна проба от водни охладителни кули и други промишлени рискови устройства за легионели | 130,00 |
| 258 | Първична посявка на високо патогенни взискателни бактерии, причиняващи антракс, бруцелоза, туларемия, сап и псевдосап, за един причинител | 21,00 |
Научни публикации
- Tsafarova B, Hodzhev Y, Yordanov G, Tolchkov V, Kalfin R and Panaiotov S (2023) Morphology of blood microbiota in healthy individuals assessed by light and electron microscopy. Front. Cell. Infect. Microbiol. 12:1091341.doi:10.3389/fcimb.2022.1091341 IF 5.79 Q1
- Tancheva L, Lazarova M, Velkova L, Dolashki A, Uzunova D, Minchev B, Petkova- Kirova P, Hassanova Y, Gavrilova P, Tasheva K, Taseva T, Hodzhev Y, Atanasov AG, Stefanova M, Alexandrova A, Tzvetanova E, Atanasov V, Kalfin R, Dolashka P. Beneficial Effects of Snail Helix aspersa Extract in an Experimental Model of Alzheimer's Type Dementia. J Alzheimers Dis. 2022;88(1):155-175. doi: 10.3233/JAD- 215693. IF 4.160, h-151, Q1
- Panaiotov, S.; Madzharov, D.; Hodzhev, Y. Biodiversity of Mycobacterium tuberculosis in Bulgaria Related to Human Migrations or Ecological Adaptation. Microorganisms 2022, 10, 146. https://doi.org/10.3390/microorganisms10010146 IF 4.926, h-49, SJR 0.86, Q2.
- Draft Genome Sequences of 77 Endemic Multidrug-Resistant Mycobacterium tuberculosis Strains of SIT41 (TUR) Spoligotype from Bulgaria. Microbiology Resource Announcements, 2022, 11(2):e0111121. doi: 10.1128/mra.01111-21(SJR 0.303, Q3, h- index 38)
- Б. Цафарова, С. Иванова, Й. Ходжев, В. Толчков, Н. Янев, Д. Костадинов, В. Юрукова, В. Миланов, С. Панайотов. Отрицателни резултати за Mycobacterium tuberculosis и Cutibacterium acnes при анализ на включени в парафин тъканни проби от пациенти с туберкулоза и саркоидоза, 2022. Обща медицина, 34(3):11-19 JR 0.1, h-index 3, Q4
- Panaiotov, S.; Hodzhev, Y.; Tolchkov, V.; Tsafarova, B.; Mihailov, A.; Stefanova, T. Complete Genome Sequence, Genome Stability and Phylogeny of the Vaccine Strain Mycobacterium bovis BCG SL222 Sofia. Vaccines 2021, 9, 237. https://doi.org/10.3390/vaccines9030237 IF 4.086 Q2
- Stefan Panaiotov, Yordan Hodzhev, Vladimir Tolchkov, Alexander Mihailov, Roumen Kofinov, Todor Kantardjiev, Tzvetelina Stefanova. 2021. Complete Genome Sequence of Mycobacterium bovis BCG SL222 Sofia, the First WHO Reference Reagent for the M. bovis BCG Vaccine of the Russian BCG-I Substrain. Microbiology Resource Announcements, 10 (3) e01318-20; DOI: 10.1128/MRA.01318-20 IF 0.785 Q4
- Panaiotov S, Hodzhev Y, Tolchkov V, Tsafarova B, Mihailov A, Stefanova T. 2021. Complete Genome Sequence, Genome Stability and Phylogeny of the Vaccine Strain Mycobacterium bovis BCG SL222 Sofia. Vaccines. 9(3):237. https://doi.org/10.3390/vaccines9030237 IF 4.086 Q2
- V. Tolchkov, Y. Hodzhev, B. Tsafarova, E. Bachiyska, Y. Atanasova, A. Baykova, S. Yordanova, A. Trovato, D. Cirillo, S. Panaiotov 2021 Drug susceptibility testing of Mycobacterium tuberculosis using next generation sequencing and Mykrobe software. Zhurnal Mikrobiologii Epidemiologii i Immunobiologii 2021 98 (6), 697-705 Q4
- Цафарова, Б. 2021. Етиология на саркоидозата: Възможно участие на Cutibacterium acnes и Mycobacterium spp. в патогенезата на заболяването. Мед. преглед. Q4
- Tsafarova, B. 2021. Sarcoidosis. Problems of Infectious and Parasitic Diseases. 46(2) 40- 42
- Панайотов С, Николова Е, Калфин Р. 2020. Микробиомен профил на кръвта при някои хронични състояния. Медицински преглед 56(6):34-39
- Панайотов С, Калфин Р. 2020. Дилемата за кръвния микробиом. Медицински преглед 56(6):13-20
- Hinkov A., Angelova, P., Marchev, A., Hodzhev, Y., Shishkov, S., Georgiev, M. Nepeta nuda ssp. nuda L. water extract: Inhibition of replication of some strains of human alpha herpes virus (genus simplex virus) in vitro, mode of action and NMR-based metabolomics. Journal of Herbal Medicine, 2020, 21, 100334 IF 2.221 Q2
- Encheva-Stoykova, E.N., Tsekova, D.S., Hodzhev, Y.K., Nocheva, H.H., Tancheva, L.P. L-valine peptidomimetic effect on neural functions. Journal of Chemical Technology and Metallurgy, 2020, 55(5), pp. 939-947 IF 0.55
- Tancheva, L.P., Lazarova, M.I., Alexandrova, A.V., Hodzhev, Y.K., Tzvetkov, N.T., Atanasov, A.G. Neuroprotective mechanisms of three natural antioxidants on a rat model of Parkinson’s disease: A comparative study. Antioxidants, 2020, 9(1), 49 IF 5.014 Q1
- Klotoe, B., Kacimi, S., Costa-Conceicão, E., Gomes, H. M., Barcellos, R. B., Panaiotov, S., Haj Slimene, D., Sikhayeva, N., Sengstake, S., Schuitema, A. R., Akhalaia, M., Alenova, A., Zholdybayeva, E., Tarlykov, P., Anthony, R., Refrégier, G. and Sola, C. 2019. Genomic characterization of MDR/XDR-TBin Kazakhstan by a combination of high-throughput methods predominantly showsthe ongoing transmission of L2/Beijing94–32 central Asian/Russian clusters. BMC Infect. Dis.19:553 https://doi.org/10.1186/s12879-019-4201-2 IF 2.56 Q2
- Panaiotov, S., Filevski, G., Equestre, M., Nikolova, E. and Kalfin, R. (2018) Cultural Isolation and Characteristics of the Blood Microbiome of Healthy Individuals. Advances in Microbiology, 8, 406-421. https://doi.org/10.4236/aim.2018.85027 GJIF 1.22
- Coll, F., Phelan, J.,Hill-Cawthorne, A., Nair,B., Mallard, K., Ali, S. Panaiotov S., Clark, T. 2018. Genome-wide analysis of multi- and extensively drug-resistant Mycobacterium tuberculosis. Nature Genetics. 50:307–316 https://doi.org/10.1038/s41588-017-0029-0 IF: 27.125 Q1
- Болярова – Конова Т., Л. Стефанов, З. Коларов, Р. Емилова, В. Толчков, Д. Танев, М. Николова, Г. Христова. 2018 Клинични данни за връзка между пародонтит и ревматоиден артрит. (предварителни резултати). Ревматология 26(4), стр. 9–17
- V. Tolchkov, L. Stefanov, G. Hristova, T. Bolyarova. 2018 Detection of microbial flora using polymerase chain reaction. Problems of Infectious and Parasitic Diseases. 46(2) 40- 42