НРЛ Сексуално предавани инфекции

Научно - изследователската дейност на лабораторията е свързана с разработването на експериментални методи за изследване особеностите на микотичните инфекции, и прилагането на практика на диагностичните методи. Коректната диагноза и адекватното лечение на тези заболявания са от решаващо значение за успешно овладяване на болестния процес.

Основна дейност на лабораторията е насочена към въвеждане в лабораторно – диагностична практика на стандартизирани методи за провеждане и интерпретиране на тестовете за диагностика и определяне чувствителността към антимикотици на медицински значими дрожди и плесени. Правят се единствени по рода си серологични изследвания за количествено определяне на антитела към Aspergillus, Cryptococcus и Candida чрез индиректна имунофлуоресценция, както и Latex Pastorex за антиген на Cryptococcus и Candida spp. Разработи се метод за откриване на Aspergillus галактоманан антиген и на Candida манан антиген в човешки серум или плазма чрез имуноензимен метод(ELISA).

В лабораторията се обучават студенти, специализанти и докторанти. Ежегодно качеството на диагностичната работа на лабораторията е контролирано и сертифицирано от Интитута по стандартизация и документация на медицинските лаборатории , Дюселдорф, Германия. От 2002 г. лабораторията организира Национален външен лабораторен контрол за качеството по кожно – лигавични и ситемни микози на лаборатории в страната с издаване на сертификати. От 2013 г. в организирания Национален външен лабораторен контрол за качеството се включи и серологчното изследване за сифилис.

Лабораторията взима участие с ежегодни отчети в Европейската система за надзор на сексуално преносимите инфекции на ECDC (European Network for STIs Surveillance) и Европейската програма за надзор на гонококовата антибиотична резистентност на ECDC (Euro-GASP).

Лабораторията активно участвува в подпомагане на националната система за епидемиологичен надзор, мониторинг и оценка на сексуално предавани инфекции(СПИ) в страната към Компонент 2 „Укрепване на научните основи за целенасочен и ефективен национален отговор на ХИВ/СПИН” на програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”.

Лабораторията организира ежегодно и 2 курса по СДО за специалност Микробиология на тема : “Съвременна етиологична диагностика и етиотропна терапия на микозите” и “Съвременна етиологична диагностика и етиотропна терапия на инфекциите при имунокомпрометирани пациенти”.

План за дейността на лаборатория Микози и СПИ

Въвеждане на направлявана от антибиотичната резистентност терапия на инфекции с Mycoplasma genitalium

Изследват се и пациенти за тропически микози, включително и ендемични микотични заболявания – кокцидиоидомикоза, хистоплазмоза, бластомикоза и паракокцидиоидомикоза с доказване на антитела на причинителите с радиална имунодифузия в агар.

Инвазивните аспергилоза и кандидоза са едни от най–сериозните форми на инфекции с висока смъртност при имуносупресирани пациенти, главно при пациенти с неутропeния и такива, лекувани с имуносупресори (органна трансплантация) и продължителна терапия с кортикостероиди. Понастоящем серологични методи - тестовете за разтворими антигени - манан и галактоманан в серум, подпомагат диагностиката на инвазивните микотични инфекция, и се явяват едни от основните биомаркери за поставяне на диагноза.

Изследване за аспергилоза – причинява се от плесенната гъбичка от род Aspergillus

Най-честите причинители на аспергилоза са A. fumigatus, A. nidulans, A. flavus, A. niger, A. terreus. Те са широко разпространени в околната среда, и инфекциите обикновено се развиват след инхалиране на спори на Aspergillus. Повечето случаи са болни с инвазивна белодробна аспергилоза. Основни серологични тестове за доказване на системна аспергилоза са индиректна имунофлуоресценция за доказване на антителен отговор и ELISA – сандвич метод за доказване на антиген. Подходящи материали за изследване са храчка, БАЛ (бронхо-алвеоларен лаваж), материал от биопсия и серум.

Изследване за кандидоза – причинява се от дрожди от род Candida.

Най-честите причинители на кандидоза са C. albicans, C. parapsilosis, C. glabrata, C. krusei, C. tropicalis и др.

1. Кандидоза на кожата и лигавиците:
   • вулвовагинална кандидоза
   • орофарингеална кандидоза
   • кожна кандидоза и онихомикоза

   Подходящи материали за изследване са влагалищен секрет, гърлен и секрет от уста и материал от кожа и нокти.

2. Хронична мукокутанна кандидоза е отделна нозологична единица с доживотно протичане и трудна диагностика и терапия.
3. Системна кандидоза - свързана е със засягане на органи и системи на макрооррганизма и прогнозата е сериозна. Има следните клинични форми:
   • кандидемия (кандида сепсис) и дисеминирана кандидоза - наличието на гъбички от род Candida в кръвта, с или без органно засягане се дефинира като кандидемия. Кандидемия със засягане на поне един вътрешен орган е дисеминирана кандидоза;
   • кандидозен менингит-наблюдава се при недоносени новородени, болни със злокачествени хематологични заболявания и др.;
   • езофагеална кандидоза - симптомите са трудно гълтане и парене зад стернума;
   • белодробна кандидоза-засягането на бялия дроб е вторично в хода на развитие на кандидозен сепсис или аспирационна пневмония;
   • гастроинтестинална кандидоза;
   • кандидоза на уринарния тракт;
   • хронична системна кандидоза - характеризира се с множествено засягане на черния дроб и далака, среща се обикновено при левкемично болни и такива с трансплантация на костен мозък;
   • кандидозен ендокардит, миокардит, перикардит;
   • кандидозен артрит и остеомиелит;
   • неонатална и конгенитална кандидоза-тежки инфекции, засягащи и заплашващи живота на новороденото и плода;

Основни серологични тестове за доказване на системна кандидоза са индиректна имунофлуоресценция за доказване на антителен отговор и латекс аглутинация за доказване на антиген, както и ELISA сандвич- метод за детекция на антиген в серум. Подходящи материали за изследване са урина, фецес, храчка, БАЛ (бронхо-алвеоларен лаваж), материал от биопсия и серум.

Изследване за криптококоза

Причинява се от Cryptococcus neoformans. Този причинител е с природен резервоар - почва, птичи екскременти, евкалиптови дървета. Основните форми на криптококозата са:

• Белодробна – безсимптомна/грипоподобна;
• Дисеминирана;
• Криптококов менингит, менингоенцефалит, криптококома – CNS;
• Кожни лезии;

Подходящи материали за изследване са урина, храчка, БАЛ (бронхо-алвеоларен лаваж), ликвор, тъканна биопсия, храчка, БАЛ, кръв.

Изследвания за дерматофитози

Дерматофитозите, известни още като “ringworm” - инфекции, представляват повърхностни микози, засягащи кератинизираните тъкани на косата, ноктите и повърхностния слой (stratum corneum) на кожата. Те се причиняват от група близкородствени плесенни гъбички, наречени дерматофити, които могат да колонизират и разграждат кератина. Дерматофитозите са едни от най-честите гъбични инфекции и имат повсеместно разпространение, като засягат както хората, така и животните.

Ringworm-инфекциите се причиняват от приблизително 20 вида дерматофитни гъбички, които са групирани в три рода: Trichophyton, Microsporum и Еpidermophyton. Някои видове са по-често срещани в определени части на света. В Европа повечето дерматофитози се причиняват от Trichophyton rubrum, T. mentagrophytes, T. tonsurans, T. verrucosum, Epidermophyton floccosum и Microsporum canis.

Дерматофитозите могат да бъдат успешно диагностицирани чрез директно микроскопиране и култивиране на материали от кожа, крусти, косми и нокти. Събирането на материалите от кожа, косми и нокти може да се направи в различни видове контейнери, които са на разположение в търговската мрежа, като пробите могат да се съхраняват продължително време преди да бъдат изследвани. Материалът от нокти се взема чрез остъргване в тези участъци от него, където е обезцветен, дистрофен и чуплив (т. е. болният, засегнат участък). Остъргването на материала става в участъка под самия нокът, колкото се може по-навътре от свободния край на нокътя, на границата здрав – засегнат участък. Събирането на люспи от кожни лезии става чрез остъргване, с помощта на тъп скалпел, в областта на външния ръб на лезията, където е най-вероятно гъбичният причинител да бъде все още жив. Пробите взети от скалпа трябва да съдържат косми, отскубнати космени фоликули и кожни люспи.

Изследване за полово предавана хламидийна инфекция

Урогениталната хламидийна инфекция е често срещана сексуално предавана инфекция (СПИ), която може да засегне както мъжете, така и жените. Тази инфекция може да предизвика сериозно и трайно увреждане на репродуктивната система на жената, което прави трудно или невъзможно забременяването по-късно. Chlamydia trachomatis може също да доведе до потенциално фатална извънматочна бременност. Човек може да се инфектира с хламидия при необезопасен анален, вагинален или орален секс. Боледуват и хомосексулни. Повечето хора, които имат хламидия, нямат симптоми. При наличие на симптоми обикновено те се появяват няколко седмици след секс със заразен партньор. Но дори безсимптомната инфекция може да увреди репродуктивната Ви система.

Жените със симптоми могат да забележат:

• необичайно вагинално течение;
• усещане за парене при уриниране;

Симптоми при мъжете могат да включват:

• секрет от пениса;
• усещане за парене при уриниране;
• болка и подуване на един или двата тестиса (въпреки че това не е толкова често);

Изследването за урогенитална хламидия се препоръчва при наличието на някои от тези симптоми или ако Вашият партньор има хламидия или друга сексуално преносима инфекция.

Подходяща за изследване е първата порция на първата сутрешна урина, а проба може да се вземе с тампон от уретрата на мъжа или от отвора на шийката на матката (препоръчително при жени).

Изследването се извършва чрез съвременни молекулярно-диагностични методи (Real Time PCR) и доказва наличието/отсъствието на ДНК на хламидия в пробата на пациента. Хламидията се лекува с правилното антибиотично лечение. Важно е всички медикаменти да бъдат приемани, така както са предписани от лекар и да не се споделят с други хора, дори и да имат същите симптоми. Когато се приемат правилно тези медикаменти ще спрат инфекцията, и намаляват шансовете за развитие на усложнения по-късно.

Повторната инфекция с хламидии е често срещана. Препоръчително е да се направи контролно изследване около три месеца след приключване на лечението, дори ако Вашият партньор/и, се е лекувал.

Изследване за гонорея

Гонореята е често срещана сексуално предавана инфекция (СПИ), която може да засегне както мъжете, така и жените. Всеки сексуално активен човек може да се зарази с гонорея чрез необезопасен анален, вагинален или орален секс. Нелекуваната гонорея може да доведе до сериозни и трайни здравословни проблеми, вкл. тазово-възпалителна болест, ектопична бременност, инфертилитет, дългосрочна коремна болка.

Симптомите при инфектираните мъже включват:

• усещане за парене при уриниране;
• бял, жълт или зелен секрет от пениса;
• болезнените или подути тестиси (въпреки че това е по-рядко);

При жените инфекцията често протича безсимптомно. Дори когато една жена има оплаквания, те често са леки и могат да бъдат объркани с инфекции на пикочния мехур или други вагинални инфекции. Симптомите при жените могат да включват:

• болезненост и парене при уриниране;
• увеличена вагинална секреция (бяло течение);
• вагинално кървене между менструациите;
• бял, жълт или зелен секрет от цервикалния канал;

Изследването за гонорея се препоръчва при наличието на някои от тези симптоми или ако Вашият партньор има гонорея или друга сексуално преносима инфекция.

Подходяща за изследване е първата порция на първата сутрешна урина, а проба може да се вземе с тампон от уретрата на мъжа или от отвора на шийката на матката (препоръчително при жени). Изследването се извършва чрез микроскопско наблюдение на препарат по Грам, микробиологична посявка на специални хранителни среди, антибиограма, а също и с молекулярно-диагностични методи (Real Time PCR), които доказват наличието/отсъствието на гонококова ДНК в пробата на пациента.

Гонореята се лекува с правилно антибиотично лечение. Важно е всички медикаменти да бъдат приемани така както са предписани от Вашия лекар и да не се споделят с други хора, дори и да имат същите симптоми. Лечението на гонореята понякога може да бъде трудно заради все по-широкото разпространение на антибиотично-резистентни гонококови щамове.

Ако симптомите продължават няколко дни след започване на терапията, е препоръчителен повторен преглед при Вашия лекар.

Изследване за полово предавана Микоплазма/Уреаплазма инфекция

Клинично значимите представители на микоплазмите, населяващи уро-гениталния тракт включват Mycoplasma hominis, Mycoplasma genitalium, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum. Вашият лекар може подозира инфекция с микоплазма/уреаплазма при персистиращ или повтарящ се цервицит/уретрит и отрицателни резултати за хламидия и гонорея. Изследването се препоръчва и при липсата на отговор към терапията за хламидия и гонорея.

Подходяща за изследване е първата порция на първата сутрешна урина, а проба може да се вземе с тампон от уретрата на мъжа или от отвора на шийката на матката (препоръчително при жени).

Изследването се извършва чрез съвременни молекулярно-диагностични методи (Real Time PCR) и доказва наличието/отсъствието на ДНК на микоплазма/уреаплазма в пробата на пациента.

В НРЛ Микози и СПИ се извършва активна научно-изследователска дейност, като по-значимите научни теми през последните години са:

1. „Молекулярно-генетичен подход за подпомагане надзора на антибиотичната резистентност на гонорея и генитална микоплазмена инфекция“, финансиран от ФНИ, договор № ДН13/5 от 2017
2. „Проучване на ползите от екстрагенитално изследване на хламидия и гонорея за общественото здраве“, финансиран от ФНИ, договор № КП-06-М33/1 от 2019

1. Philipova I, Levterova V, Simeonovski I, Kantardjiev T. Antimicrobial Resistance and Whole Genome Sequencing Analysis of Neisseria gonorrhoeae Isolates in Bulgaria, 2019. Comptes rendus l’Académie Bulg des Sci Sci mathématiques Nat. 2022;75(11):1579–87. IF 0.326
2. Philipova I, Levterova V, Simeonovski I, Kantardjiev T. Azithromycin treatment failure and macrolide resistance in Mycoplasma genitalium infections in Sofia, Bulgaria. Folia medica (Plovdiv). 2022;64(3):422–9. Q4
3. Philipova I, Levterova V, Simeonovski I, Kantardjiev T. High rate of fluoroquinolone resistant Neisseria gonorrhoeae detected by molecular surveillance of antimicrobial resistance determinants in Bulgaria. Biotechnol Biotechnol Equip. 2022;36(1):942–8. IF 1.762
4. Philipova I, Birindjieva E, Milanov A, Stoitsova S. Prevalence of pharyngeal and rectal Chlamydia trachomatis and Neisseria gonorrhoeae infections among MSM in Sofia, Bulgaria. Probl Infect Parasit Dis. 2022; Q4
5. Philipova I, Stoitsova S, Birindjieva E, Milanov A, Levterova V. First confirmed Lymphogranuloma venereum (LGV) cases among MSM in Bulgaria, 2020–2021. World J Adv Res Rev. 2022;14(3):670–673.
6. Pakov I, Birindzhieva E, Philipova I, Terzieva K, Gancheva G. Pre-exposure prophylaxis (prep) of hiv infection – a crucial tool for reducing the burden upon the public health. J IMAB - Annu Proceeding (Scientific Pap. 2022;28(4):4688–90. Q3
7. L. Boyanova - Molecular and microbiological approaches for rapid etiological diagnosis of systemic mycoses. Problems of Inf. Diseases.-2022, N3, vol. 49, 35-42. 2022. Q4
8. Kohlenberg A, Monnet DL, Plachouras D. Increasing number of cases and outbreaks caused by Candida auris in the EU / EEA , 2020 to 2021. Eurosurveillance. 2022;27(46):1–6. IF 21.286
9. Brito AF, Semenova E, Dudas G, Hassler GW, Kalinich CC, Kraemer MUG, et al. Global disparities in SARS-CoV-2 genomic surveillance. Nat Commun. 2022;13(1):7003. IF 17.694
10. Alexiev I, Giovanetti M, Cella E, Ivanov I, Stoikov I, Donchev D, et al. Initial introduction and spread of the SARS‐CoV‐2 AY. 4.2. 1 Delta variant in Bulgaria, a genomic insight. J Med Virol. 2022;94(12):6060–4. IF 20.693
11. Levterova VS, Simeonovski IM, Brankova NB, Ivanova MV, Philipova IO, Malcheva MR. Carriage and distribution of serotypes Streptococcus pneumoniae in healthy vaccinated children for the year 2021 in Bulgaria. World J Adv Res Rev. 2022;14(3):511–6.
12. Alexiev I, Ivanov I, Philipova I, Korsun N, Stoikov I, Dimitrova R, Grigorova L, Gancheva A, Trifonova I, Dobrinov V, Grigorova I. Postvaccination SARS‐CoV‐2 Alpha (B. 1.1. 7) lineage infection among healthcare workers on the background of IgG antibodies. Journal of Medical Virology. 2022 Mar;94(3):836. IF 20.693
13. Philipova I, Levterova V, Simeonovski I, Ivanova Z, Boyanova L, Kantardjiev T. Prevalence of Neisseria gonorrhoeae and Mycoplasma genitalium in Bulgarian population of reproductive age from Sofia Municipality, 2018-2019. PROBLEMS of Infectious and Parasitic Diseases. 2021 Aug 27;49(2):20-6. Q4
14. Malcheva M, Philipova I, Simeonovski I, Levterova V, Brankova N, Kantardjiev T. Antimicrobial susceptibility of s. Pneumoniae strains isolated from children with nasopharyngeal carriage. PROBLEMS of Infectious and Parasitic Diseases. 2020 May 12;48(1):15-20. Q4
15. Plachouras D, Lötsch F, Kohlenberg A, Monnet DL, Candida auris Survey Collaborative Group. Candida auris: epidemiological situation, laboratory capacity and preparedness in the European Union and European Economic Area*, January 2018 to May 2019. Eurosurveillance. 2020 Mar 26;25(12):2000240. IF 6.307
16. Kohlenberg A, Struelens MJ, Monnet DL, Plachouras D, Candida Auris Survey Collaborative Group. Candida auris: epidemiological situation, laboratory capacity and preparedness in European Union and European Economic Area countries, 2013 to 2017. Eurosurveillance. 2018 Mar 29;23(13):18-00136. IF 7.421