НРЛ Диагностика на паразитозите
Завеждащ НРЛ Диагностика на паразитозите
доц. Нина Димитрова Цветкова, дб
електронна поща:
тел. 944 69 99 (вътр. 316; 329; 311);
02 843 80 02
Състав на лабораторията:
-
д-р Райна Борисова Еникова, специалист паразитолог
-
Александра Иванова Иванова, биолог
-
Михаела Ваньова Виденова, биолог
-
Виолета Чавдарова Якимова, биолог
-
Галина Мездралийска, лаборант-аналитик
-
Силвия Колева, лаб. работник
Основни дейности на лабораторията:
Лабораторията има официален статут от Министерството на здравеопазването на Национална референтна лаборатория за диагностика на паразитозите. НРЛДП организира и провежда Национална система за външен контрол на качеството на паразитологичната лабораторна диагностика, осъществявана от всички паразитологични лаборатории в страната. Лабораторията е включена в системата за междулабораторни сравнителни изпитвания и има статут на акредитирана лаборатория по стандарта ENISO/IEC 17025:2001.
НРЛДП провежда рутинна и референтна диагностика чрез съвременни лабораторни методи – морфологични, имунологични и молекулярно-биологични. Осигурява ОМП на всички паразитологични лаборатории и клинични отделения в страната както и оказва помощ на Министерството на здравеопазването и регионалната здравна мрежа в случаи на епидемични взривове и епидемии. Участва в изготвянето на годишен анализ за паразитологичната ситуация и оценка на дейността на паразитологичната мрежа в страната. Сътрудниците на лабораторията се включват в следдипломното обучение на лекари, биолози и лаборанти.
Диагностични дейности:
Морфодиагностика:
- Копрологично изследване за хелминтни яйца и ларви
- Копрологично изследване за протозои – нативен препарат, препарат с лугол, ФЕМ
- Оцветителни методи за чревни протозои – трихром, Хайденхайн, модифициран Цил-Нилсън и др.
- Оцветяване на натривки по Романовски-Гимза, метод на Кнот за микрофиларии
- Метиленово синьо – фертилност и виталност на цисти
- Индуцирана храчка, трахеален аспират, бронхо-алвеоларен лаваж – толуидин блау, Гомори – Грокот – за Pneumocistisjiroveci
- Културелно изследване – Еntamoebaspp., Trichomonasvaginalis, Blastocystishominis, Leishmaniaspp., Balantidiumcoli
- Изследване на хистологични препарати за паразити
Имунологични методи:
- РПХА - токсоплазмоза, трихинелоза, фасциолоза,
- ELISA –токсоплазмоза (IgA, IgM, IgG), трихинелоза, ехинококоза, токсокароза, лайшманиоза, aмебиаза, цистицеркоза
- Western blotting – ехинококоза,токсокароза
- Имунохроматографски тестове за антитела при лайшманиоза, малария, жиардиаза, криптоспоридиоза, амебиаза, трихомоназа
- Молекулярно-биологични методи (PCR) - токсоплазмоза, трихинелоза, лайшманиоза, криптоспоридиоза, бластоцистоза, свободно – живеещи амеби (СЖА), трихомоназа, ехинококоза
Санитарна паразитология:
- Трихинелоскопия и смилане с изкуствен стомашен сок на мускулни проби
- Изследване на проби от околна среда (отпадни води и почва) за яйца и цисти на паразити с медицинско значение
- Изследване на храни за яйца и цисти на паразити с медицинско значение
- Определяне на жизненост на яйца и цисти
План за дейността на НРЛ Диагностика на паразитозите
Сътрудници от лабораторията участват в изпълнението и на следните научни проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“:
Започна изпълнението на проект № КП-06-Н33/18/21.12.2019 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2019“. Проектът е с ръководител доц. Нина Цветкова, дб, завеждаща Националната референтна лаборатория „Диагностика на паразитозите“ към НЦЗПБ и е на тема „Молекулярно‐генетични проучвания върху разпространението на пневмоцистозата при хората в България“.
Pneumocystis spp. са едноклетъчни еукариотни организми, които се срещат в белите дробове на много бозайници. При човека Pneumocystis jirovecii (известен до скоро като Pneumocystis carinii) се локализира предимно в белодробните алвеоли. Основна проява на инфекцията с P. jirovecii е пневмонията.
Целта на проекта е да се проучи разпространението на пневмоцистозата при различни групи имунокомпрометирани и имунокомпетентни лица, да се установят нивата на колонизация/носителство на патогена сред рискови групи на населението и да се изясни ролята на колонизираните лица като възможен резервоар за разпространение на инфекцията с P.jirovecii.
Актуалността на проучванията на P. jirovecii и инфекцията, причинявана от патогена се определя от значително нарастващия в наши дни контингент на имунокомпрометирани лица, който формира основната рискова група за развитие на пневмоцистоза. Това са предимно пациентите със СПИН, онко– и хематологично болни лица, пациенти след органна трансплантация със системни заболявания на съединителната тъкан, както и недоносените деца.
Диагнозата се основава на клинични, рентгенологични, имунологични (компрометиран имунитет) и данни от микробиологично (паразитологично) изследване за наличие на патогена. В последните години все по‐широко се прилага молекулярната диагностика – полимеразната верижна реакция (PCR), поради значително по‐високата си чувствителност и специфичност. В България PCR анализ за наличие/отсъствие на ДНК на P. jirovecii се прави единствено в Националната референтна лаборатория (НРЛ) „Диагностика на паразитозите“, Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). За диагностика на патогена в другите лаборатории (вкл. НРЛ) в страната се извършват морфологични изследвания на натривки, оцветени с толуидин блау и по Романовски‐Гимза.
За прижизнена диагностика могат да се изследват различни клинични материали: храчка, трахеален аспират, бронхиален ексудат, материал от бронхоалвеоларен лаваж, индуцирана храчка, биопсичен матерал от белите дробове. Post mortem се изследват отпечатъци и хистологични срези от бял дроб и други суспектни органи.
Изследването на пациенти по проекта се осъществява чрез разделянето им в три основни групи: 1-ва група: различни рискови контингенти имунокомпетентни пациенти (деца и възрастни с белодробно заболяване, пневмония, диспнея и др.) 2-ра група: имунокомпрометирани лица (с имуносупресивна терапия, органна трансплантация, левкемия, СПИН, ХИВ инфекция и др.) 3-та група: клинично здрави лица, без признаци и симптоми на инфекции на дихателната система.
Въвеждането на съвременни молекулярно-генетични методи в диагностиката на пневмоцистозата ще допринесе за повишаване на ефективността на откриване на P. jirovecii в различни клинични материали, което ще способства за навременна и надеждна лабораторна диагностика на заболяването у нас. Недвусмисленото доказване на инфекцията с въведените и оптимизирани методики ще е от решаващо значение за започване навреме на адекватно етиологично лечение, което ще предотврати развитието на заболяването и произтичащите от него усложнения.
„Проучвания върху клетъчния и хуморален имунен отговор при пациенти с остра и хронична форма на токсоплазмоза“, КП-06-Н43/2 от 27.11.2020 г.
Продължителност: 36 месеца
Ръководител на проекта: проф. д-р Искра Райнова, дмн
„Биологични и молекулярно-генетични проучвания върху инсектицидната резистентност на местни и инвазивни видове комари“, КП-06-Н41/5 от 30.11.2020 г.
Продължителност: 36 месеца
Ръководител на проекта: гл. ас. Огнян Миков, дб
„Филогенетичен и генотипен анализ на Enterobius vermicularis и проучвания върху влиянието на паразита върху локалния имунитет на чревния тракт и възможността за бактериални ко-инфекции при опаразитени лица в България“, КП-06-ПН53/4 от 11.11.2021 г.
Продължителност: 36 месеца
Ръководител на проекта: гл. ас. Елеонора Кънева, дп